Блогът на един градинар

Не зная дали сте забелязали колко често Ахмед Доган употребява думи производни на “конструирам”? Аз го забелязах в нощта на евро-изборите, наблюдавайки с нескрит интерес пресконференцията на ДПС по телевизията. В този момент осъзнах по-ясно от всякога, кой е конструкторът на съвременна България, главният политически инженер в държавата…

„Великият конструктор”- звучи почти като заглавие на филм. Би могло да бъде и „Веселият конструктор”, ако съдим по игривия поглед и закачливата шеговитост, с която лидерът на ДПС отчетливо даде да се разбере, кой конструира реалностите в тая страна.
Всъщност и „Великодушен” не е лишено от смисъл. Човекът открито си призна, че обича да помага, да (кръво)прелива… на тази или онази партия. Какъв милосърден човек! Дълбинен. (друга от любимите му думи) Как само мисионерства, дарява, направо се раздава! Какво ще правим без него, когато се оттегли да чете лекции! На кого ще ни оставиш, дарителю!
Мисля, че съвсем заслужено може да му се присъди и званието политически донор на годината. Ако съм имал и най-малките съмнения, че демокрацията е на смъртен одър, сега вече съм напълно сигурен в това, щом такива „кръводарители” ще я спасяват, щом такива „донори” и изкусни „хирурзи” ще й сменят сърцето или пък джигера!…

Стана ясно и още нещо – в бизнесът „политика” да инвестираш в машинации и покупка на вот носи много по-голяма и бърза възвръщаемост, отколкото „честната игра”. Също като в бизнеса с наркотици. Питам се защо тогава изобщо има избори в тая държава?!…

Само едно не мога да разбера: С какъв наркотик е дрогиран т.нар. български народ, че не вижда всичко това?!  Този човек, този респектиращ опасен ум, този велик конструктор си играе със съдбата ни вече 20 години! Разиграва цял един народ и е достигнал до такова съвършенство, че дори се забавлява от това, подсмихвайки се задоволно и ехидно от екрана. Най-надменно и демонстративно се надсмива над овчедушието ни, че му позволяваме това. Включително и с емблематичния факт, че, както става ясно, в Брюксел, в сърцето на Европа, ДПС е получило най-много гласове. Колко му е – няколко автобуса на екскурзия и… Кой сега е с номер едноооо… европейски имидж?!

Е няма как да не му признаем, че конструкторът е изключително умел. Демонстрира превъзходство на виртуоз, пилотаж от висша класа, способен да комплексира и депресира всеки политически  новобранец и да го накара да си свие перките. Евалла, ефенди!
Нека не забравяме обаче, че при цялото му мракобесно величие, това е един самозабравил се конструктор. А в историята окупирането на властта от подобни самозабравили се конструктори почти винаги свършва зле. В крайна сметка и за конструктора, но за жалост преди това и за лего играчките в ръцете му.
Освен ако лего-човечетата не прогледнат…

Но дотогава, както казват водещите на риалити-шоута: Дами и господа, политически конструктор на България за 2009 ЕЕЕ… Ахмед това си ти!!!…

ИЗВЪНРЕДНО СЪОБЩЕНИЕ

на

БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА АНОНИМНИТЕ ГРАДИНАРИ (БААГ)

До всички членове и симпатизанти на Асоциацията:

Скъпи градинари, братя!

По повод зачестилите напоследък в страната мистериозни дежа-вю-та, изразяващи се в спонтанни пристъпи на необосновани откази и отводи на магистрати от всякакъв калибър, държим да ви известим за следното:

Към момента на случване на явлението БААГ не разполагаше с категорични данни дали въпросните дежа-вю-та са следствие от прекрояване на Матрицата от агентите на тройната коалиция или някакво друго полит-астрономическо явление, въпреки някои набиващи се на очи подозрения. Националният метеорологичен и геодезичен институти също бяха потънали в гробовно мълчание по въпроса. Демек и те си бяха дали отвод.

В условията на тази самоотводна криза, в БААГ бяхме принудени да задействаме специалния механизъм за действия в извънредни ситуации. От градинарските ни структури в цялата страна спешно бяха изпратени специално обучени къртици-разузнавачи, които бяха инфилтрирани в редиците на агентите на тройната коалиция и под бастиона на Темида, с цел събиране на най-достоверни сведения за естеството на това паранормално явление.

След направения анализ на събраната от нашите верни кърто-узнавачи класифицирана информация, в БААГ достигнахме до следните фундаментални констатации:

Без да искаме да всяваме излишен смут и паника, в БААГ смятаме, че има голяма опасност въпросното притеснително явление скоро да придобие размерите на масова пандемия от съдопадения и отводи. Наша специална кърто-разработка показа, че след всички упреци и констатации в България и Европа, че съдебната система у нас е пълен фарс и колабира, когато трябва да защитава справедливостта, от тройната коалиция са решили, че е време да я доведат до състояние на пълен („само”)отвод. Дори нещо повече – в най-скоро време се очаква Министерски съвет (под мъдрото наставничество на аятолах Ахмед Доган, слава на името му) да гласува окончателен отвод на демокрацията и правовия ред в страната и те да бъдат заменени с ШЕРИАТ. В крайна сметка така и така демокрацията и законността у нас не действаха по предназначение, а бяха само фасада за прикритие на матригентите, не е голяма болка, ако бъдат сринати напълно в полза на нашите светли шериатски бъднини!…

Или както гласи най-новият предизборен лозунг на „червено-черната” коалиция: „С шериат към победа в изборите за европейски и национален парламент и преодоляване на глобалната финансова криза!”

Само не ни разбирайте погрешно. В БААГ далеч не смятаме, че формалното право на писаните закони и справедливостта са едно и също нещо. Но от всички възможни неформални правни системи и философии, шериатът е последната, която бихме искали в нашата градина. Чисто „агрономически” …

В случай, че това е последното демократично изявление на БААГ, приемете нашите искрени съболездравления: Да ни е честита Шериатска Република Булгаристан! (ШРБ)

П.С.  За всеки случай БААГ призовава:

Дръжте вилите, косите и мотиките си на сгода и добре наточени. Може да потрябват…

„Надежда всяка тука оставете.”

Незнайно защо тези думи днес не спират да ми се натрапват. Или по-скоро знайно, но е страшно за признаване.
Уплаших се, защото смътното ми подозрение, че може би съм мъртъв, все по-заплашително се превръща в мрачна увереност.
Днес бях споходен от още няколко ужасяващи симптома, по които съдя, че може би вече отдавна не съществувам:

Първо, това бе усещането за всепроникваща и абсолютна досада, предоставена ни така щедро от нашата триглава майка-храни(те)лка – управляващата коалиция, в днешния сюблимен ден за/на недоверие. Когато на обед включих телевизора, от трибуната на уж Народното събрание лъхаше такава скука и отблъскваща приспивателност, която не е по силите дори на най-протяжния латино-американски сериал. Следователно, толкова досада на едно място можеше да има само на… едно единствено злокобно място – на Онова място!…
В най-добрия случай – рекох си – съм се споминал и съм се преродил в братска Венецуела. Зле-имитиращият интелигентност очилат господинчо в ролята на премиер е някакво УгоЧавес-оподобие, а всичко което с потрес виждат очите ми, е просто един пъклен театър на абсурда, демоничен водевил, случващ се с едничката идея да подклажда агонията ми!

После естествено погледът ми започна да блуждае отегчено и вниманието ми се насочи към останалите присъстващи в залата. Отегченото блуждаене прерасна в трескаво търсене на политически фигури, които да представляват мен като избирател. След като не намерих такива, възникна фундаменталният въпрос – ако един човек политически НЕ Е представен в собственото си Народно събрание, не може да открие себе си там по никакъв начин, ако в него не присъстват политици, които да изразяват и защитават неговите (или нейните) интереси и позиции (или не могат да вземат думата най-малкото процедурно), то значи ли това, че въпросният индивид е мъртъв? И обратно – ако съм жив, не трябва ли да съм политически представен, да се чува и моя глас някъде някакси?… Защото нали тия там са хората, в чиито ръце е животът ми?!… Ни…

Ето как в днешния февруарски ден достигнах до смразяващото откритие, че съм политически мъртъв… Не смея дори да го подложа на вот на (не)доверие!…

Да живее Демокрацията…

Искам да съм негър в щата Алабама, Ама…
Президентът ми за жалост не се казва Обама!

Искам я. И как да не искам! Превключвам между каналите на политическите действителности, and I’m feelin’ so bluuuuueee…, откривайки далеч повече от 7-те разлики.
Докато по CNN президентът на САЩ, Барак Обама, обявява пакета от мерки за американската икономика, нашите телевизии са стимулирани единствено от пакета обичайно заподозрени вечерни политически джавканици или пък застиналата, до болка позната битово-криминална картинка, от която сякаш спасение няма.

Как да не ми текат три реда сълзи, Bro*, как?! Как да не ми се пеят тез spiritual-и** юнашки, хайдушки когато:

Докато Обама подписва безпрецедентен пакет от стимули на стойност $ 787 мрд., „у нас всеки ден, всеки час” навсякъде безследно артисва по някой милиард.
Веднъж ще са спрени пари по европейски програми. Друг път ще изтекат по празната братска съветска тръба, по която иначе трябва да тече газ. Трети път ще се изпарят в мащабни злоупотреби с ДДС… Или пък ще е бюджетен излишък похарчен на тъмно.

Но поспри сърце! Чуй шума на зелените пари:

За какво и как харчи Обама:
(Открий (поне) 7-те разлики)

Разлика No 1:

Речта на Обама беше предшествана от изказване на редови американски бизнесмен, мениджър на компания за соларни панели. Идеята беше, че пакетът от мерки ще подпомогне именно такива нови „зелени” бизнеси не само да не съкращават работници, но и да наемат нови хора.

У нас подобна кощунствена поява на нормален предприемач сред челните редици на властта би била нещо нечувано и невиждано. Да не говорим за „зелен”. Как ще се вреди един среден или дребен бизнесмен от толкова много олигарси обсадили властта, как се пробиват всичките обръчи от приятелски фирми и монополи. ЪпсурТ. Най-много някоя бяла книга да се опитат да пробутат през браншова или неправителствена организация. Къде се е чуло и видяло у нас държавник да мисли стратегически и да се ангажира с интересите не на мастития едър бизнес, а на някакви хилави дребни предприемаченченца, които сега прохождат?! Нали ще си развалят репутацията?!

Разлика No 2:
“Doubled amount of renewable energy in 3 years”

За владеещите перфектно только руский превеждам: „Удвоен размер на енергията от възобновяеми източници в рамките на 3 години”
О безсрамие! О, неразумний американски юроде! Що трошиш грешни гущери! С тия 787 млрд. $ колко АЕЦ-а можеш да построиш, колко 3-ти и 4-ти блокове да отвориш! Колко руско гориво да купиш, що хатър на Путин да сториш! Ама като са рекли американците – не! – renewable, та renewable! Да се възобновяват като искат, ние ще си седим със старите руски реактори и ще пушим премъдро от лулите на маришките ТЕЦове, пък като ни отеснеят квотите за вредни газове тогава ще я мислим. Нищо, че сме една от най-слънчевите страни в Европа. Някакси не изглеждат достатъчно мащабно и внушително тия перки и фотоволтаици на покривите на къщите. Друго си е да вдигнеш един мегаломански бетонен ТЕЦ или АЕЦ, да отровиш половин Европа, та да ахне народът от умиление каква индустрия имаме, какво пост-комунистическо чудо!

Разлика No 3:

„Ще трансформираме начина, по който използваме енергията.” Ще създадем “Smart Grid Cities***” – понятие, което г-н икономическия министър Димитров, убеден съм за пръв път ще чуе, затова нека обясня: става дума за електропреносна система от ново поколение, която предоставя по-добри възможности за развитие и използване на новите възобновяеми технологии, която е децентрализирана и многопосочна – т.е. домакинствата могат да бъдат не само потребители, а й производители и доставчици на енергия или пък да събират енергията от перките и панелите на къщите им в акумулаторни системи. Става въпрос за икономика на бъдещето.

Ние обаче ще бъдем верни роби до гроб на НЕК, CEZ, EVN и EON, нали?!…

Разлика No 4:

Обама: „Защото знаем, че не можем да построим икономическото си бъдеще на базата на транспортни и информационни мрежи от миналото, ще преобразим американския пейзаж с най-мащабните инвестиции в националната инфраструктура, откакто през 50-те Айзенхауер изгради междущатската мрежа от магистрали.”

Бедни ми Обама. Добре че си американец. У нас една магистрала се строи десетилетия!

Разлика No 5:

Transparency, responsibility, accountability.
(Прозрачност, отговорност, отчетност)
О, скверни за нашего брата българския политик слова!
Толкоз демокрация не бих могъл да понеса!
„Ние очакваме – рече Обама – от вас американските граждани, да ни държите отговорни за резултатите. За тази цел създадохме сайта Recovery.gov където всеки американец може да види online как се харчат парите му.”

Хайде сега, Барак, признай си, че от нас го видя това. Тук е досущ същото. Само трябва да отидеш на сайта “www.бюджетен-излишък.gov” , за да видиш как се харчат парите ни. Ако го търсиш и не го откриеш, да знаеш, не са виновни Google, a е защото у нас народни пари се харчат така прозрачно, че направо невидимо…

Разлика No 6:

“Този план ще помогне на бедните работещи американци да се присъединят към средната класа”…,
която в България по принцип е изключение. У нас има 90% много бедни и 10% неприлично богати, средните положения са излишна екстравагантност.

Разлика No 7:

Наука, образование, компютъризиране на здравеопазването…
Ама кой има полза от напредничав, образован, физически и психически здрав електорат?! Що за глупости?! Как се манипулират и купуват такива хора, недейте така! Как ще премахнем бюрокрацията и бумащината в здравната система, какво ще правят тогава докторята?!…

…………

И питам сега как? И как? И как, и как, и как, на човек да не му се прииска да емигрира в страната на сТимулациите? Когато живеем в страната на… сИмулациите…

И най-сетне, кога ли ще се случи в нашата мила Родина да видим Първия Държавник да завършва речта си с „Let’s get to work!”…

………..

P.S. А ако случайно потърсите израза “stimulus package” в Google, първият върнат резултат е клипче в Youtube с твърде недвусмисленото заглавие „She wants my… Stimulus PACKAGE”… Вулгарно или не, засега в България на по-добри стимули от държавата май не е реално да се надяваме…

Are you feelin’ stimulated?…

* Bro – от английското „brother” – брат
** Spiritual (англ.) – американска религиозна музика.
*** Smart Grid Cities (англ.) – градове(селища) с интелигентна електропреносна мрежа

МЕРСИ, ПОДОБНО!

От дълго време търся думата, която е най-съвършеното описание на реалността по нашите земи (а и не само). Днес най-после я чух от устата не на кого да е, а от самия наш насущний роден мил и свиден земеделский нам министр. Он сказал что, всички ние дружно и масово от години консумираме млекоПОДОБНИ и месоПОДОБНИ продукти, докато той самият се въздържал най-аскетично. Ха да ни е честито!

Те това е Думата – ПОДОБИЕ!
Толкова много неща в тази страна са само подобни.
Ако някой още не е разбрал – след подобието на преход, ние живеем в държавоподобно място с подобие на ред и законност. Подобно ни е не само млякото, сиренето и месото, но и политиците, съдилищата, пътищата… Да не забравя здравето и неговото опазване (опазил Бог!). Живеем в къщоподобни соц-бетонни кутии, получаваме за труда си заплатоподобни помощи за оцеляване. Самочувстието на едни от нас отдавна е само бледо подобие, както достоинството и морала на други.  Дишаме въздухоподобни газове, в реките ни текат водоподобни течности, градовете ни са подобие на места за живеене, някога хубавите ни курорти сега също са само подобия. На лицата ни се изписват подобия на усмивки. Децата ни имат подобие на детство…
А когато решим да се разбунтуваме и покажем недоволството си в митингоподобни хепънинги, ни пребива от бой нещо подобно на полиция.
Нужно ли е да казвам, че мога дълго да изброявам?! Нужни ли са още примери, за да е ясно, че много малко безподобни, автентични, истински неща са ни останали?!
Вече ме е страх, когато някой ме поздрави, да отвърна с „Мерси. Подобно!”…

Отдавна вече не искам да живея „подобно”!

А вие?…

До г-н Евлоги Сандалташев (по-известен като Иво Сиромахов) ,

Уважаеми г-н Сандалташев,

Реших да споделя с Вас едно наблюдение, което става все по-натрапчиво в последните дни.

Не знам дали сте имали удоволствието да гледате този брилянт на сръбското кино “Ивкова слава”.

Понеже аз съм го гледал, напоследък все по-ясно забелязвам поразителната прилика между нашенската политическата действителност и злополучната ситуацията в този филм. (Само дето нашата не е толкова весела.)

Да не отнемам удоволствието на тези, които тепърва ще гледат тази прелюбопитна история, но в груби линии там се разказва за може би най-протяжното и знаменателно гостуване в историята на киното, за покъртителната драма на домакина и героичните му опити всячески да изпъди своите “драгЕ гостЕ”.

Тъкмо тия драги гости на мен все повече ми приличат на нашите господа народни представители, които са се самонастанили в нашата обща къщичка и дори още по-нагло от Ивковите гости, отказват да си тръгнат под какъвто и да било предлог. Ни со кротце, ни со благо, ни со кютек. Та не е ли наистина това тяхното едно такова прекомерно продължило вече гостуване?!… Не се ли застояха вече твърде дълго?!…Само дето филмовите герои са по-симпатични и някакси човек по-може да ги хареса.

Ако Ивко можеше да се обърне от площада пред Народното Събрание към нашите самонастанили се депутати със същия патос както към застоялите се гости във филма (около 71-та минута), ето какво би им казал:

“”"
Отивайте си,бе!
Не ви ли омръзна?! Айде, бе!

Дойдохте, стояхте, пихте! Ядохте
и пихте! Вечеряхте!

Закусвахте!
И пак пихте!

Спахте! Стреляхте!
Кокошките ми изпотрепахте!

Къщата ми съборихте!
Какво още искате?!

Нали сте християни?!
Нали души носите?!

Махайте се от къщата ми!

Махайте се от къщата ми!

“”"
На сръбски звучи дори още по-патетично:

“”"

Та, драги ми Евлоги, Ивко,

Ако би сте желали могли би сте да направите един дружески шарж в шоуто на Слави, компилиран от фрагменти от “Ивкова слава” и площадните протести. Сигурен съм би се получило доста забавен паралел… Или поне пуснете това кратко обръщение на Ивко от филма по телевизията, пък белким се разпознаят и засрамят нашите народни гости па вземат да си тръгнат…
(Предложението ми е валидно за всеки, който чете това и разполага с доброто желание и монтажистки майсторлък да спретне един видео колаж от филма и протестите пред Парламента)

А язе отивам да си пусна More dodjose mi gosti или Nesanica, та да сгрея измръзналата си душа в тези януарски дни и нощи на гражданска insomnia…
Пък дано в поредния ден на улицата успеем да изпъдим нашите народни гости от собствената си къща най-сетне!

Сречна Слава Домачине!

ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-н Слави Трифонов и сценаристите на „Шоуто на Слави”

Относно: Проблема „ин витро”

Копия до: БТВ, RE:TV, Дневник, Капитал

Здравейте,

Пиша тези скверни редове, преди някой да е „хигиенизирал” ефира…

Случи се така, че и аз през миналата седмица гледах “Шоуто на Слави” относно проблема със Зачатието…

Предполагам на много хора, които са гледали предаването и наблюдават нашата жалка действителност, им е дошло до гуша и също като мен са изпитали това силно усещане за абдоминална  революция, провокирана от т.нар. „управници”.

Много неща ми идват да кажа, но ще се опитам да отсея това, което е наистина важно.

Обществото ни е болно! Тежко наследствено болно. Аз не зная как да нарека тая болест, но е страшна. Обществото ни е неспособно да зачене… След столетия средновековен мрак и още 50 г. светъл комунизъм, Обществото ни е неспособно да зачене Демокрация!… (ни ин витро, ни ин виво)

Гледайки цялата тази история с празните детски колички, си мислех – какъв по-емблематичен символ за липсващо бъдеще от стотици празни детски колички!

Големият проблем обаче, не е в количките, не е в политиците, не е в системата, а в самите нас, „всички нас”, не всеки от нас поотделно, а с „всички нас”, с нашето „заедно” – имаме проблем със заедността, уважаеми съграждани! А как е възможно Зачеване без Заедност?!…

Същинският, дълбокият проблем е, че дори да се появят (има ги, знам) стойностни хора в политиката, няма кой да гласува за тях. Затова и няма как да се появят докато, и защото, огромна част от избирателите са слепи, неми, глухи и безчувствени “гласоподаватели”, дори „гласопРодаватели”. Да, сигурно много хора ще се ядосат на тези думи, истината боли… Но крайно време е да спрем да обвиняваме политиците, те са само част от пейзажа, който рисуваме „всички заедно”, те са само мостра, контролна проба от нашето „заедно”. Именно то е болно.

Ако някой може да направи нещо, това са хората, които разбират това, хората които наистина им пука, а те са малцинство, винаги е било така в човешката история. Прогресивната част от човечеството винаги е била една малка шепа хора като Колумб, Леонардо да Винчи, Левски и други знайни и незнайни, които дърпат човечеството напред. Маята на Обществото, което като малко инато хлапе се тътри, забива пети и не иска да върви, но въпреки всичко благодарение на такива хора, го прави.
Затова, ако към някого трябва да се обърнем, да се сърдим или да обвиняваме, това не са политиците, те са само следствието. Не са и бабичките, които броят пенсията си в стотинки, но неизменно отиват и гласуват за все същите нафталинени хора.
Първопричината, дълбокият корен на едно Общество са мислещите, знаещи, можещи и креативни хора, в тази, или която и да е друга страна по света, които в момента седят фрустрирани, но инертни.
Ако имах моите 15 мин. внимание, към тях бих се обърнал. Те, вие трябва да се замислите, вие трябва да почувствате отговорността, с която ни натоварва времето, всички ние трябва да се почувстваме гузни и призвани, трябва да действаме. Заедно. Хора, които могат и трябва да събудят спящия и невъзмутим до дебелокожие народ, да покажат алтернатива, да променят системата, да научат това хленчещо хлапе, нашето Общество, какво е Демокрация, Гражданско Общество и Правова Държава. И най-вече – да развълнуват, да ангажират, да вдъхновят хората за промяна! Промяна радикална, отдолу нагоре.

Ангажираност, ангажираност и пак ангажираност! Това е ключът. Тази активност обаче няма да се случи за ден или два, ще трябват поне още 1600 предавания „Шоуто на Слави”…
Българите трябва да се научат, че Демокрацията не пада даром от небето, че ако я оставят да се случва сама, едни такива жалки дУпЕтатести човечета ще я употребят вместо тях по най грозния и гнусен начин. Както се случва сега.

Болестта на политическата система, е, ако не идиотия, то със сигурност политическа деменция, или aging, както е модерно да се казва.

Това, което се случва в момента, не само у нас, но го откриваме и по света, в избора на Обама от американците например, е смяна на поколенията, на мисленето. Вижда се в политиката, в икономиката, в екологията. Старото си отива, надявам се безвъзвратно, но затова пък бавно и мъчително, агонизира, вкопчило се здраво със зъби във властта и не пуска, отчаяно и озлобено, бясно, сляпо. Или просто закостеняло, изхабено.
Едно е сигурно – в интересни времена живеем.
Въпросът е какви ще са пораженията.
Важно е да се отърсим от старото, колкото може по-скоро. Дружно. Преди в тази битка с него то така да ни изхаби, че да се самопродуцира в нас, да ни зарази с болестта си. Важно е новото да не остарее и закостенее в битка със старото… Важно е да не губим поколения!

Важно е младата, жива, прогресивна енергия да не бъде похабена, да бъде правилно канализирана.
И тук именно е голямата отговорност на хора като вас, г-н Трифонов, медиите, публични и прочее ангажирани личности, които имат трибуна да се обърнат към хората, да породят наистина „движение”, активност.

Бъдещето принадлежи не на партиите и политическите системи, а на активните и ангажирани граждани със свободен млад дух, на самоорганизиращите се групи за граждански натиск. Това е липсващата Алтернатива, която всички търсят под дърво и камък и очакват като Годо. Не ГЕРБ, не СДС, не БСП, още по-малко някакви „Атак-уващи” недоразумения. Алтернативата е силно и активно Гражданско Общество от стойностни, мислещи, нравствени човеци. Непримиримо към негативни явления като корупция и политическа наглост. Осъзнаващо добре, откъде произтича властта и как се гради Демокрация.

Затова, г-н Трифонов, уважаеми медии, неправителствени организации, будни граждани, ако се чудите какво следва да се направи, бих ви предложил тъкмо това – използвайте цялото си влияние, тъй щото да я бъде тая гражданска култура в България. Сигурен съм, че има много хора, които разбират това, но нямат вашето влияние да го изразят или да направят нещо значимо. Вие имате тази власт. Има хора, които са пълни с енергия и светли креативни идеи и намерения, дайте им тази възможност да ги изразят и реализират – чисто практически – необходими са структури, организация, комуникация, социални мрежи. Най-великите неща, най-ефективните лекарства, обикновено са много прости – като „за 5 пари илач”, казват старите хора…
Да направим така, да се организираме и сдружим така, щото политиците да нямат значение, да станат излишни, просто подробност в пейзажа, инструменти на народната воля, а не самодържци и експлоататори!
„Съединението прави силата” трябва да е написано не на сградата на Народното събрание (така винаги ми се е струвало, че изразява стратегията на шайка разбойници. Не е ли странно как престъпността е по-„организирана” и задружна от нас?!). Съединението трябва да е изписано над входовете на нашите собствени домове, квартали, градове и села… в душите ни.
Вие можете да канализирате тази енергия, (която съществува, сигурен съм в това), г-н Трифонов, аз не мога сам, аз съм просто Един Градинар…

Проблемът не е толкова в примирението на хората, колкото  в липсата на механизми за по-пряко участие, за връзка между властта и нейният истински суверен – хората. И преди всичко между самите хора. Проблемът на Зачатието всъщност е проблем на скъсаните и липсващи връзки…
Ние сме тези, които трябва да създадем тези връзки и механизми. Ако чакаме на политиците, няма да стане, не хранете илюзии! Тези политици, които имаме, нямат интерес това да се случи. Затова и няма кого и за кога да чакаме…

Днес политиката изостава от другите области на живота. Живеем в 21 век, а политическата система е от 19-ти – архаична, допотопна. Живеем в глобално село, а оставяме управлението му в ръцете на дребни феодални велможи.
Нужни са механизми за по-пряк контрол – това че избираме парламент на 4 години не значи, че контролът също трябва да е веднъж на 4 години. Той може да е ежедневен, просто се иска механизъм, абсурдно е да назначаваш и контролиращ служителите си веднъж на 4 години, а в останалото време да не можеш нищо да направиш, дори да ги уволниш. Абсурдно е да няма механизъм това да стане, различен от площадната революция, която също е крайна и първобитна мярка, а и често бива яхвана от опортюнисти…

Хората трябва да се научат да приемат управлението, политиката лично – така както имат лични компютри, автомобили, лични лекари, лични карти, така трябва да възприемат личния си народен представител, личния си проектозакон, премиер и президент или политически посредник, локални омбудсмани, ако щете, да се срещат с тях редовно и да поискат от тях това, което е нужно, или да им потърсят отговорност! Представете си държавата като един голям кораб или автобус, чийто шофьор ние всички избираме. Нима ще оставим живота си 4 години в ръцете на някой, който не става?! Защо да се возим 4 години така?! На тези неща трябва тепърва да се учим. Тепърва да зачеваме…

Но трябва да е ясно, че Демокрация няма да има докато прибирайки се вечер в апартаментите си, ни е грижа само за нашето индивидуално оцеляване, а оставяме общото битие да се случва от само себе си.

Няма истинска Демокрация без (социална) Интеграция на Обществото!

За това трябва да работим всички, които разбираме това. Ключовата дума е ДРУЖНО!

Само не ми казвайте, че нещо е невъзможно или утопично! Нима тази гротеска в, която живеем всички сега, е по-малко абсурдна?! Всъщност най-голямата утопия, с която сме до болка облъчени и привикнали, е, че статуквото е непроменима даденост и е невъзможен друг свят… Когато всъщност е толкова просто…

Време е отново за пробуждане. Време е да бием камбаната на Демокрацията. Време е преди всичко за социална, гражданска, културна революция. Време е за възпитание в гражданска култура. Демокрация, но не извоювана с павета, а по-бавна, продължителна, но сигурна, безвъзвратна, БЕЗМИЛОСТНА.
Затова,

HAVE NO MERCY! , г-н Трифонов,

и всички, които четете тези редове, Seize the day!

Време е за Зачатие!

Весела Коледа на всички и наистина НОВА година!

Един  Градинар
(http://edingradinar.wordpress.com)